Засаждат цветя, пускат фонтани... А всъщност?
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
9 май 2022 година
Братът на дядото ми, Мойша, е отишъл на фронта на 30 юли 1041 година. И семейството в никакъв случай повече не е видяло това момче. Останала е единствено тази дяволска хартийка, която е накарала майка му да живее с мъчителна вяра. До края на живота си.
Дядо ми споделяше, че да получиш уведомление „ безследно липсващ “ е по-лошо от уведомление за гибел. Безследно изчезналия нито да го оплачеш, нито да го прежалиш… И да живееш обикновено е невероятно. След 9 май 1945 година децата чакали по гарите, посрещали всички влакове от фронта. Години наред. Чакали татковците си.
Колко драматичен се оказа пророческият съветски девиз „ можем да повторим “.
Повториха, няма що.
Техните никому ненужни трупове в този момент се валят из нашата земя. Лъжливите им управляващи крият безсмислените им смърти.
И скоро съветските деца ще тичат към гарите да чакат влаковете. По цялата им страна.
26 май 2022 година
Снимка Игор Терехов
Вчера ми се наложи да укротявам няколко нервности. По телефона.
Хората се върнаха в Харкив и се побъркаха.
– Навсякъде оповестяват, че региона е освободена, че са изгонили орките, хлипа Ира, а аз слушам в телефона гърмежа на оръдията. – Казаха, че в града към този момент е безшумно.
Ира се е нагледала по малкия екран на прелестни фрагменти от Харкив: по какъв начин там засаждат цветя и пускат фонтани. Кметът на града, Терехов, се усмихва в пуснатото метро.
Та тя хванала двете си деца и хукнала към родния си град, към уютната в миналото улица Краснодарска. Това е в квартал „ Салтовка “.
Е, несъмнено, предварително питала познати дали блокът й е оживял. Оцелял е. „ Ура! “, извикала възторжено Ира, затваряйки куфара си накъде край Ужгород (Западна Украйна – бел. прев.).
- Аня, тук навсякъде гърми, магазините са съвсем празни, учебното заведение е бомбардирано, детската градина не работи, бензин няма – не знам какво да върша, ридае Ира. – Та аз със личните си очи четох новините и жителите на Харкив писаха, че градът се възражда.
Вместо във възраждащ се град, Ира идва измежду руини. Тя по този начин го вижда, по този начин чува и по този начин усеща
В случая имам поради не обстановката в Харкив, а нейното разбиране, което е субективно.
Понятията „ безшумно “ и „ гръмко “ са относителни. За тези, които не са напускали града, в последно време в действителност е станало малко по-тихо. А за тези, които са отвикнали от постоянния обстрел, същият този град „ звучи “ като оглушителна канонада.
Апропо, нито Ира, нито децата й не са чули войната. Мъжът й изкарал цялото си семейство от Харкив сутринта на 24 февруари. Да, те са гледали новините. Да, видели са фотосите на разрушенията. Но това е единствено част от пъзела, от която е невероятно да се събере действителната комбинация.
Например, по новините надали ще опишат за засипаните с части стъкло пътечки съвсем във всички градски дворове. На пръв взор – дреболия. Да. Но в случай че сте кучкар – това е значимо.
Лена, да вземем за пример, не я вълнува обстановката с бензина, само че й е значимо да знае дали върви маршрутката №45. А за Саша опцията да си зареди колата е кардинално значима, тъй като офисът му е на другия завършек на града.
Ала се върна на първият си етаж и хал-хабер си няма, какво става с асансьорите. А за Фима, който живее на висок етаж в многоетажен блок това е въпрос номер едно при взимането на решение дали да се върне – той е на 55 и страда от зной.
На Витя като въздух му е необходим Интернет за работата, другояче няма смисъл да се връща. Света би трябвало да е сигурна, че сапьорите са ревизирали детската площадка край техния блок, че техният педиатър и секцията по гимнастика работят.
Миша се е върнал в своя централен регион на града и на драго сърце разказва усета на капучино в обичаното му кафене, до момента в който Оксана от покрайнините на Харкив може да пие кафе единствено вкъщи, освен това – в случай че пуснат тока.
Защо ви разправям всичко това?
Да се връщате или не?
За жителите на Харкив няма повсеместен отговор. Както прочее и за жителите на други градове, които нямат самообладание да се върнат по домовете си от евакуацията.
Важно е да знаят това:
Ира, която през днешния ден ридае по телефона в Харкив, е пропътувала повече от хиляда километри. И през цялото това време тя се е прибирала не в града, а в 23 февруари.
А като резултат вместо благополучие получава нови паники, болежка и отчаяние.
Не бъдете като Ира.
23 февруари 2022 година в никакъв случай към този момент няма да се върне. Всичко ще е друго. Отначало – комплицирано, след това – по-леко, а в миналото – по-добре.
За да не ридаете ПОСЛЕ, постарайте се да разберете дребните елементи ПРЕДИ да тръгнете за към дома. Всичко, което е значимо точно за вас: работи ли портиерката във вашия блок, има ли инсулин по аптеките, дали са се завърнали фризьорът, ветеринарът, треньорът, открили ли са спортната зала, детската градина, магазина до вас. С какво ще се занимавате? С какво ще сте потребни на града?
Желая ви сили. Мир. Победа. До среща.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
9 май 2022 година
Братът на дядото ми, Мойша, е отишъл на фронта на 30 юли 1041 година. И семейството в никакъв случай повече не е видяло това момче. Останала е единствено тази дяволска хартийка, която е накарала майка му да живее с мъчителна вяра. До края на живота си.
Дядо ми споделяше, че да получиш уведомление „ безследно липсващ “ е по-лошо от уведомление за гибел. Безследно изчезналия нито да го оплачеш, нито да го прежалиш… И да живееш обикновено е невероятно. След 9 май 1945 година децата чакали по гарите, посрещали всички влакове от фронта. Години наред. Чакали татковците си.
Колко драматичен се оказа пророческият съветски девиз „ можем да повторим “.
Повториха, няма що.
Техните никому ненужни трупове в този момент се валят из нашата земя. Лъжливите им управляващи крият безсмислените им смърти.
И скоро съветските деца ще тичат към гарите да чакат влаковете. По цялата им страна.
26 май 2022 година
Снимка Игор Терехов Вчера ми се наложи да укротявам няколко нервности. По телефона.
Хората се върнаха в Харкив и се побъркаха.
– Навсякъде оповестяват, че региона е освободена, че са изгонили орките, хлипа Ира, а аз слушам в телефона гърмежа на оръдията. – Казаха, че в града към този момент е безшумно.
Ира се е нагледала по малкия екран на прелестни фрагменти от Харкив: по какъв начин там засаждат цветя и пускат фонтани. Кметът на града, Терехов, се усмихва в пуснатото метро.
Та тя хванала двете си деца и хукнала към родния си град, към уютната в миналото улица Краснодарска. Това е в квартал „ Салтовка “.
Е, несъмнено, предварително питала познати дали блокът й е оживял. Оцелял е. „ Ура! “, извикала възторжено Ира, затваряйки куфара си накъде край Ужгород (Западна Украйна – бел. прев.).
- Аня, тук навсякъде гърми, магазините са съвсем празни, учебното заведение е бомбардирано, детската градина не работи, бензин няма – не знам какво да върша, ридае Ира. – Та аз със личните си очи четох новините и жителите на Харкив писаха, че градът се възражда.
Вместо във възраждащ се град, Ира идва измежду руини. Тя по този начин го вижда, по този начин чува и по този начин усеща
В случая имам поради не обстановката в Харкив, а нейното разбиране, което е субективно.
Понятията „ безшумно “ и „ гръмко “ са относителни. За тези, които не са напускали града, в последно време в действителност е станало малко по-тихо. А за тези, които са отвикнали от постоянния обстрел, същият този град „ звучи “ като оглушителна канонада.
Апропо, нито Ира, нито децата й не са чули войната. Мъжът й изкарал цялото си семейство от Харкив сутринта на 24 февруари. Да, те са гледали новините. Да, видели са фотосите на разрушенията. Но това е единствено част от пъзела, от която е невероятно да се събере действителната комбинация.
Например, по новините надали ще опишат за засипаните с части стъкло пътечки съвсем във всички градски дворове. На пръв взор – дреболия. Да. Но в случай че сте кучкар – това е значимо.
Лена, да вземем за пример, не я вълнува обстановката с бензина, само че й е значимо да знае дали върви маршрутката №45. А за Саша опцията да си зареди колата е кардинално значима, тъй като офисът му е на другия завършек на града.
Ала се върна на първият си етаж и хал-хабер си няма, какво става с асансьорите. А за Фима, който живее на висок етаж в многоетажен блок това е въпрос номер едно при взимането на решение дали да се върне – той е на 55 и страда от зной.
На Витя като въздух му е необходим Интернет за работата, другояче няма смисъл да се връща. Света би трябвало да е сигурна, че сапьорите са ревизирали детската площадка край техния блок, че техният педиатър и секцията по гимнастика работят.
Миша се е върнал в своя централен регион на града и на драго сърце разказва усета на капучино в обичаното му кафене, до момента в който Оксана от покрайнините на Харкив може да пие кафе единствено вкъщи, освен това – в случай че пуснат тока.
Защо ви разправям всичко това?
Да се връщате или не?
За жителите на Харкив няма повсеместен отговор. Както прочее и за жителите на други градове, които нямат самообладание да се върнат по домовете си от евакуацията.
Важно е да знаят това:
Ира, която през днешния ден ридае по телефона в Харкив, е пропътувала повече от хиляда километри. И през цялото това време тя се е прибирала не в града, а в 23 февруари.
А като резултат вместо благополучие получава нови паники, болежка и отчаяние.
Не бъдете като Ира.
23 февруари 2022 година в никакъв случай към този момент няма да се върне. Всичко ще е друго. Отначало – комплицирано, след това – по-леко, а в миналото – по-добре.
За да не ридаете ПОСЛЕ, постарайте се да разберете дребните елементи ПРЕДИ да тръгнете за към дома. Всичко, което е значимо точно за вас: работи ли портиерката във вашия блок, има ли инсулин по аптеките, дали са се завърнали фризьорът, ветеринарът, треньорът, открили ли са спортната зала, детската градина, магазина до вас. С какво ще се занимавате? С какво ще сте потребни на града?
Желая ви сили. Мир. Победа. До среща.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ